Пицата, както вече споменахме, е едно от най-обичаните, най-известните и най-разпространените италиански кулинарни произведения. Най-основната разновидност е Пица Маргарита. Създадена е в Неапол, която се приготвя само от няколко качествени съставки. Естествено втасало тесто, разтегнато и завъртяно в кръг, покрито с домати San Marzano, биволска моцарела, капка зехтин екстра върджин и изпечено в куполна пещ на дърва.
В кулинарния свят тя е толкова важна, че през 2010 г. пица Неаполитана получава обозначението STG – Specialità Tradizionale Garantita (Традиционно Специфичен Характер).
През 2017 г. изкуството за приготвяне на неаполитанска пица е удостоено със статут на „нематериално културно наследство“ на ЮНЕСКО. За да се преподава, популяризира и съхранява това кулинарно културно съкровище, през 1984 г. е основана асоциацията VPN, Verace Pizza Napoletana, True Neapolitan Pizza Association.
Пица Маргарита: Произход
Съвременната пица се появява в Неапол в началото на 19-ти век. Всъщност нейната история води началото си от плоските хлябове на древните Етруски, които се заселват в Италия през 7-ми век пр.н.е.
От археологическите находки знаем, че те са приготвяли нещо като гъсто тесто от смлени зърна, което се е пекло под гореща пепел и след това се е покривало с подправени масла, билки и други налични съставки.
Римляните наричат тези пепелници “panus focus”, което се превръща в италианската дума “focaccia”.
Дори думата “пица” е по-стара от нашето понятие за съвременна пица.
До 19-ти век думата се е използвала за обозначаване на всякакви хлябове и десерти с кръгла форма, като например “pizza di Pasqua” (великденски хляб със сирене с форма на панетон) и “pizza dolce teramana” (кръгла, многослойна бисквитена торта, традиционна за Абруцо).
В прочутата готварска книга на Pellegrino Artusi от 1890 г. „La Scienza in Cucina e l’Arte di Mangiar Bene“ („Науката в кухнята и изкуството да се храним добре„) има три рецепти за пица, като всички те са сладки.
Най-малко от началото на 1500 г. малките кръгли плоски хлябове, покрити с билки и масло, наричани пица, са популярна улична храна в Неапол.
По-късно през същия век, след пренасянето им от Новия свят, пицата се гарнира с домати.
Този стил се нарича “pizza marinara” (пица на жената на рибаря), наречена така, защото традиционно се приготвяла от жената на моряка при завръщането му от риболов.
Влияние на кралските особи
И така, нека разгледаме по-задълбочено произхода на Пица Маргарита.
Най-популярният разказ за изобретяването й започва през 1861 г., когато Италия се обединява.
През 1889 г. крал Умберто I и кралица Маргарита посещават Неапол, който преди това е бил столица на южното кралство.
Предполага се, че кралица Маргарита е била отегчена от изисканата френска храна, която по това време е била много популярна сред европейските кралски особи.
Затова тя повикала Рафаеле Еспозито, който по това време бил най-известният производител на пици в Неапол.
Кралица Маргарита поръчва на Еспозито да направи три различни пици за нея.
Легендата разказва, че първите две пици, които Еспозито и съпругата му направили, не били по вкуса на кралицата.
Това били пица Маринара с чесън и пица Наполи с аншоа.
Третата пица, вдъхновена от цветовете на италианското знаме, била одобрена от кралицата.
Еспозито веднага нарекъл пицата на името на кралица Маргарита и я помолил за кралски печат.
Бележката, която камердинерът изпраща на Еспозито, все още виси в пицарията, в която той работи – Pizzeria Brandi.
Истинността на тази бележка обаче се оспорва от историците по няколко причини.
Историците поставят под съмнение: несъответствието между кралския печат и други кралски печати от онова време, както и неговото разположение. Канцеларските материали, използвани за написване на бележката, и несъответствието в почерка, за който се предполага, че е написан от камердинера Камило Гали.
Въпросът за евентуалната фалшификация на тази бележка е довел до много въпроси. Дали тази басня за кралица Маргарита изобщо е вярна? Или е просто измислица, за да се продават пици в труден период?
Въпреки това популярността на пица Маргарита е неоспорима.
Вкусът ѝ е издържал проверката на времето.
Пица Маргарита: Вариации
Между северната и южната италианска пица има съществени разлики.
Докато южната пица има мека и еластична коричка, на север пицата е тънка и хрупкава.
Фурните, времето за печене и температурите също се различават.
В южната част на Италия пицата се пече в по-нагорещени фурни на дърва, отколкото в електрическите фурни на север – около 500 градуса по Целзий срещу 320 градуса.
Освен това тя се приготвя много по-бързо – около 90 секунди на юг срещу 5 минути на север.
В Италия, особено на юг, пицата обикновено се продава цяла, в размер за една порция. Но в Рим и Сицилия е популярна пицата “al taglio” (на парче), която се пече в тава с различни добавки и се продава нарязана на дълги правоъгълници.
Пицата пристига в Новия свят с притока на имигранти от Южна Италия в края на XIX век и се превръща в най-популярната италианска храна в Северна Америка.
Тази вносна пица се е развила в стотици варианти, като чикагската пица с дълбоко покритие и хавайската пица с ананас и шунка, която, въпреки името, всъщност е изобретена от канадец.
Една от забележителните разлики между пицата в Италия и останалата част от света е начинът, по който тя се консумира.
В Италия с вилица и нож, а другаде по-често от ръката.
В Италия със сигурност никога няма да видите предпочитания от героя на Джон Траволта във филма „Треска в събота вечер“ начин за ядене на пица: поставяне на едно парче върху друго, създавайки нещо като сандвич с пица и сирене между тях.
А Вие как консумирате своята пица?
Ето Ви го: истинската история за произхода и името на пица Маргарита – италианска храна, достойна за кралица, на която можете да се насладите у дома или в местната пицария!